Aтентати в Багдад и Кербала превърнаха религиозния празник Ашура в ад за шиитите в Ирак
Вестник „Капитал“, 6 март 2004
Кадрите, които телевизионните компании всяка година излъчват от свещения шиитски празник Ашура, винаги са били кървави – самобичуващи се в религиозен екстаз мъже с окървавени от ударите на камшици глави и гърбове пристъпват в транса на култов танц сред тълпи екзалтирани поклонници. Това, което информационните канали показваха след серията атентати в Багдад и Кербала в шиитски джамии по време на същия този празник през изминалата седмица, обаче беше кървав ад и нямаше нищо общо с религиозния ритуал.
Повече от 270 души бяха убити, а над 450 ранени, когато паралелно в двата града избухнаха серия взривове, докато стотици хиляди поклонници се стичаха за началото на празничната молитва в свещените за шиитите храмове. Точният брой на жертвите трудно ще бъде установен, а някои от убитите няма да бъдат идентифицирани, защото много от телата са разпокъсани до неузнаваемост. Така миналия вторник стана денят с най-много жертви от началото на войната в Ирак, която започна преди година.
Религиозният терор всъщност беше перфектно проведена
Политическа акция
която удари САЩ точно в момента, в който Вашингтон демонстрира успех на своите планове за прехвърляне на суверенитета на иракчаните. Атентатите станаха ден преди да бъде подписана временната иракска конституция, на базата на която ще действат преходното правителство и парламентът на Ирак след предаване на властта от Временната американска администрация (ВАА) в края на юни. Основните религиозни и етнически общности много трудно постигнаха съгласие по текстовете на конституцията и това се смята за най-големия успех на американската администрация в Багдад в хода на политическите планове за Ирак. Шефът на ВАА Пол Бремър направи сериозен компромис и прие искането на шиитските духовни лидери ислямът да бъде посочен като основна религия и един от източниците на законодателство в Ирак. Това е втората отстъпка, която Бремър прави пред представителите на най-голямата религиозна общност в страната (60% от населението на Ирак са шиити) в рамките на месец. Преди това заради друго искане на шиитите американците коригираха графика за провеждане на общи избори в Ирак и ги изтеглиха за края на тази година, което е значителна промяна в първоначалните им планове.
Атентатите в Багдад и Кербала бяха извършени по време на най-големия ислямски празник за шиитите и не е трудно в тях да бъде разпознат опит за
Атака срещу религиозния баланс в Ирак.
Сунитите традиционно доминират над шиитите по време на цялата иракска история, а при управлението на Саддам Хюсеин геноцидът над шиитското население се превръща в национална политика. Празникът Ашура разделя сунитите от шиитите заради различно тълкуване в ислямската религия. Честването му беше забранено от режима на Саддам и тази година за първи път се отбелязва свободно в Ирак. Независимо че подозренията за това кой стои зад атентатите естествено биха се насочили към реваншистки настроените сунити, се смята, че те едва ли биха прибягнали към подобен ужасяващ подход. Логиката за това е, че фанатичното избиване на хора от терористи камикадзе не е почерк на действие на отрядите на местната иракска съпротива.
Шефът на Централното командване на САЩ в Багдад ген. Джон Абизад обяви, че разполага с разузнавателна информация, според която поръчител на терористичните атаки е организацията „Ал Каида“. Говорителят на командването ген. Марк Кимит разясни, че йорданецът Абу Мусаб ал Заргави, един от приближените на Осама бен Ладен, който действа на иракска територия, е главният заподозрян за организиране на „съвършено извършените и добре координирани“ атентати. Според американските военни става дума за
Стратегия за предизвикване на конфликт
който може да бъде провокиран между различните религиозни и етнически общности в страната. Ген. Кимит се позова на писмо на Ал Заргави до поддръжници на „Ал Каида“ отпреди месец, в което той призовава за „кървава разправа с врага“ и посочва, че това са американците, кюрдите, иракските полицейски части и шиитите. В писмото шиитите са описани като „непреодолима пречка, змия в пазвата, лукав и злобен скорпион, шпиони със смъртоносна отрова“. И според Заргави особено важно е „шиитите да бъдат въвлечени в сектантска война, която би пробудила сунитите“. Ал Заргави, както и всички членове на „Ал Каида“ начело с лидера им Осама бин Ладен са сунити.
Дори без писменото доказателство САЩ имат всички основания да смятат, че е в ход план, който цели да провокира гражданска война и да осуети американските планове за трансфер на властта. Тактиката на действията очевидно е сменена и смъртоносните нападения през февруари са пренасочени от коалиционните сили главно към вътрешни цели. Двоен атентат като срещу шиитите беше извършен срещу офисите на двете водещи кюрдски партии в Северен Ирак също по време на религиозен празник в началото на февруари и загинаха 56 души, а повече от 200 бяха ранени. През изминалия месец показно бяха атакувани основно структурите на иракската полиция и сили за сигурност.
САЩ предприеха след атентатите безпрецедентни мерки за укрепване на иракските граници с цел да се предотврати влизането в страната на чуждестранни военизирани елементи. Шефът на американската администрация в Багдад Пол Бремър обяви началото на операция, за която получи от Конгреса на САЩ веднага нови 65 милиона долара, и каза, че още хиляди войници и бронирана техника ще бъде разположена по границите на Ирак. „Става все по-ясно, че част от тероризма в страната е привнесен отвън“, заяви Бремър. Независимо че „Ал Каида“ опроверга информациите, че стои зад атентатите.
Според редица анализатори религиозният и етническият баланс са най-уязвимото място в американския проект за бъдещето на Ирак. Терористичните актове не просто дават достатъчно основания на лидери като аятолах Али ал Систани да обвинява Вашингтон, че не може да контролира границите и да изпълнява задълженията си на окупационна сила, като гарантира реда и сигурността в страната. Те могат необратимо да радикализират отделните религиозни общности, чиято подкрепа за американските планове е техническа, а не гражданска и още по-малко емоционална. Показателно е, че погребенията на жертвите от атентатите се превърнаха от траурни религиозни церемонии в антиамерикански протести, по време на които бяха горени знамената на окупатора.
