Последно наддаване за Турция

Капитал, 11 дек, 2004

The New Comparative Advantages: Recep Tayyip Erdogan, Prime Minister of Turkey

Снимка: Wikimedia Commons

Турският премиер Реджеб Тайип Ердоган беше обявен за европеец на годината след анкета на авторитетния брюкселски в. „Юръпиън войс“ (от групата на сп. „Икономист“) заради реформите, които прокара, за да осигури покана за членство на Турция в Европейския съюз (ЕС). През изминалата седмица обаче редица европейски страни реагираха почти панически на факта, че датата, на която трябва да се вземе решението дали Анкара ще започне преговори със съюза, опасно приближи. Независимо че всички страни – членки на ЕС, официално декларират, че ще подкрепят кандидатурата на Турция, събитията от последните дни преди окончателното решение за започване на преговорите, което трябва да се вземе по време на срещата на върха в Брюксел на 16 и 17 декември, бяха определени от турските медии като

Дни на безпокойство и неизвестност

Дипломатическите воаяжи тези седмици в столиците на Европа очертаха различията, които разделят европейските държави, – дали ЕС да започне преговори с Турция за пълноправно членство, или да предложи на Анкара “привилегировано партньорство”. Франция, Австрия и Кипър дават неблагоприятни за Турция изявления, но те веднага се компенсират от положителните сигнали, които идват от Великобритания, Германия и Италия.
На холандското председателство на ЕС се наложи в рамките на няколко дни да подготви последователно три варианта на проекта за заключителна декларация. В тях има различни формулировки за това как Турция да бъде поканена за преговори, но нито една от тях не можа да получи одобрението на европейските посланици в Брюксел. Причина за спешните дипломатически маньоври стана позицията на група страни от ЕС, предвождани от Франция, за които проектодокументът е прекалено мек. Те настояха за нов вариант с много по-радикални изисквания, които да бъдат поставени пред Анкара, преди да й бъде отправена поканата за преговори.
Тези значително По-тежки предварителни условия изцяло доминират декларацията. Безпрецедентните реформи, които Турция извърши, за да стане част от съюза, и за което Ердоган получава похвали, са приветствани в едно изречение на проекторезолюцията като част от един продължителен процес на преобразования. Новите условия сякаш събират всички известни страхове на европейците за това, че приемат първата ислямска страна с огромно население, евтина работна ръка и верен съюзник на САЩ в ЕС. В тях далеч по-малко се говори за визията за разширяване на европейската стабилност и просперитет с територията на най-динамично променящата се мюсюлманска държава, с която повечето от европейските страни са съюзници в НАТО.
Наред с очакваните изисквания Турция да се съгласи с постоянни предпазни мерки, ограничаващи движението на работна сила в ЕС и да признае Република Кипър, възможно е Анкара да бъде обвързана с безпрецедентни за европейската практика условия. За първи път в рамката на преговори за членство ще се предвижда механизъм, който да гарантира обратимостта на решението и алтернативен вариант за регламентиране на взаимоотношения със страна, която е била вече поканена за член на съюза. Втората редакция на проекторезолюцията предлага такъв контрол на преговорния процес, който ще даде възможност той да бъде прекратен и решението за членството на Анкара да бъде ревизирано. Проекторезолюцията на холандското председателство предоставя на една трета от членовете на ЕС правото да поискат прекъсване на преговорите, ако Анкара направи отстъпки от реформите.
Франция дори предлага в окончателния текст да се включи положение, че краят на преговорите трябва да е отворен и, ако те не могат да бъдат успешни, да приключат с привилегировано партньорство. Независимо че това предложение до този момент не е включено, в настоящия вариант на заключенията на Европейския съвет тази седмица се казва, че ЕС трябва да разполага с нужния “капацитет да поеме Турция”, преди да вземе окончателно решение да приеме страната за член. Тази клауза съществува и при преговорите с другите страни кандидатки, но в случая е изрично подчертана.

Три са условията, които Турция обяви, че със сигурност няма да приеме, за да започне преговори за членство в Европейския съюз (ЕС) – предоставяне на специален статут на страната, преговори, които не водят задължително до членство, и обвързване на кипърския проблем с въпроса за присъединяването на Анкара. Реджеб Тайип Ердоган направи категорично изявление специално за чуждестранните медии, след като през изминалата седмица беше подложен на натиск да приеме допълнителните предварителни условия. Така турският премиер ограничи компромисите, на които Турция е готова, за да получи покана за преговори, и заяви, че очаква от срещата да реши три неща: първо, Турция да има перспектива да бъде приета като равноправен член на съюза; второ, да бъде определена дата за начало на преговори без възможно отлагане; трето, ЕС да се придържа към критериите от Копенхаген и да не добавя нови условия към Анкара.

Кипърският коз

Турската страна категорично отхвърля всякакви предварителни условия, свързани с Кипър, но дава знаци, че може да приеме вариант за дипломатическото признаване на острова като единна държава едва след като получи покана и стартира преговорите за членство в ЕС. Това може да стане, ако Турция внесе поправки в споразумението си за асоцииране от 1963 г. към ЕИО и да добави 10-те нови страни, членки на ЕС. С това де факто Никозия би била призната от Анкара като единен представител на Кипър. По подобен начин, ако Турция подпише протокола за митнически съюз с Република Кипър, това също ще доведе до косвено признаване на единния остров.

Упорството на правителството на Ердоган кипърският проблем да бъде решен в предложената от Турция последователност – първо покана, после признаване на Кипър, очевидно цели да вкарат в тестето карти коз, който да бъде разигран, ако поканата за започване на преговори тази седмица се окаже под въпрос.

Анкара става все по-чувствителна към всяка следваща редакция на резолюцията, която ще реши съдбата на турското членство в Брюксел. Третият проект например разгневи турските политици заради това, че изключва формулировките, които засягат приобщаването на Турция към европейските ценности. Това се тълкува като внушение, че страната все още не споделя ценностите на ЕС. Анкара има от какво да бъде раздразнена, защото е ясно, че окончателният текст – независимо дали ще е трети или четвърти поред – всъщност ще остави отворени основните спорни моменти за дебат от европейските лидери по време на срещата в Брюксел. Както и празни параграфите за това кога и как ще започнат преговорите и каква ще е крайната им цел.

Независимо от драматичните реакции както на някои европейски страни така и на самата Турция очакванията са, че Анкара все пак ще получи дата за започване на преговори с ЕС. Същевременно обаче на страната вероятно ще бъдат поставени серия от строги изисквания и тя ще бъде предупредена, че процесът по присъединяването ще отнеме най-малко 10 години и резултатът от преговорите няма гарантирано да бъде членство в Европейския съюз. При всички случаи далеч по-дългите и трудни преговори за турския и европейския политически елит ще са със собствените им граждани и общества. Дори присъединяването на Турция на техническо ниво да върви, всеки път, когато се случи нещо подобно на убийството в центъра на Амстердам на режисьор заради антиислямистки филм, европейските дипломати ще трябва да се замислят дали всъщност преговорите не са прекъснати от самите хора.

 
 

Севда Шишманова

Journalist with practical experience in Television program-making. Reporter, commentator and international correspondent in Bulgarian National Television (BNT) and Economedia. Film director and producer.

Social

  • LinkedIn
  • Facebook
  • Vimeo
  • Twitter
  • IMDB