Изборите в страната сложиха край на военната диктатура , но съдбата на Мушараф остава неясна
Бариерите срещу коли-бомби, военните отпред и полицаите вътре, проверките за оръжие, отделните опашки за мъже и жени и тишината – толкова нетипична за подобно множество. Това е само една пакистанска изборна секция, но тя може да каже повече за тази страна от всеки анализ. Тук като при мъртво вълнение се усеща напрежението, обхванало Пакистан след убийството на Беназир Бхуто. И именно тук два месеца по-късно това напрежение получи своя най-мирен израз – партията на Бхуто получи мнозинството от гласовете на проведените на 18 февруари парламентарни избори.
Тези избори трябва да предизвикат въздишка на облекчение. Страната, която изглеждаше запътила се към бездната на хаоса, направи крачка назад от ръба. Изненадващо или не, Пакистан успя да проведе може би най-свободните и честни избори от десетилетие насам. И то след месеци на кървави атентати, след гонения на юристи, журналисти и опозиция, след военно положение и убийството на най-видния опозиционен лидер. Очакванията за мащабни терористични актове и за радикални действия на ислямистите не се сбъднаха. Не се сбъднаха и най-често прогнозираните проблеми – за фалшифициране на изборните резултати от управляващата партия и нейния водач – президента Первез Мушараф. Неговата Пакистанска мюсюлманска лига претърпя разгром навсякъде и остана трета, далеч назад от двете основни опозиционни партии. Народната партия (НП) на Бхуто и Мюсюлманската лига на Наваз Шариф взеха повече от половината места в новия парламент и така са в позицията да сформират първото цивилно правителство от преврата през 1999 г. насам. Големият страх на Запада – ислямистките партии – останаха с незначителен резултат и загубиха почти всичко, спечелено през 2002 г. Така Пакистан излезе от кошмарната спирала на безизходицата и има
реален шанс за стабилно управление
Първата стъпка бе направена почти веднага – в четвъртък съпругът на Бхуто и лидер на НП Асиф Зардари договори създаването на коалиционно правителство с Шариф. Партиите имат работещо мнозинство, но имат съществени различия по отношение на политиката – докато Народната партия е строго светска, Шариф неведнъж е призовавал за преминаване към ислямска държава. „Не е ясно дали тази коалиция ще издържи дълго“, казва Фредерик Грар от центъра „Карнеги“ – дългогодишен изследовател на пакистанската политика. „Те могат да решат да свалят Мушараф, което ще ги изправи един срещу друг. Ако не решат, тогава самият Мушараф може да използва различията им, за да ги раздалечи.“ Съдбата на президента и доскорошен главнокомандващ е основната въпросителна над бъдещето на Пакистан. Редица анализатори предположиха, че настоящото поражение е началото на бързия му край. „Нито една от двете партии не иска да работи с Мушараф, той е миналото на тази страна“, казва влиятелният политолог и журналист Таллат Хюсеин. Но пред „Капитал“ нито Наваз Шариф, нито най-често споменаваният като бъдещ премиер заместник-лидер на НП Махдум Амин Фахим отрекоха напълно сътрудничество с диктатора, ако той приеме условията им – връщане на конституцията от 1973 г., възстановяване на съдебната независимост и отдалечаване на армията от политиката (виж интервютата с Наваз и Хюсеин и Фахим). Още повече че след окончателното преброяване двете партии нямат необходимите две трети мнозинство, за да започнат процедура за импийчмънт на президента. Сред козовете на диктатора са и разследванията в корупция срещу опозиционните лидери – това срещу Зардари в Швейцария например съвсем не случайно бе възобновено веднага след изборите, по настояване на Исламабад.
Ключът към оставането на Мушараф е натискът на САЩ и посоката, в която ще тръгне армията. Американските представители се разтичаха за разговори с Фахим, Шариф и Зардари, но с инвестираните в управлението на Мушараф 12 млрд. долара и с издигането му като „единствена алтернатива“ след започналата през 2001 г. война с тероризма, администрацията на Джордж Буш не може с лека ръка да се откаже от подкрепата си за генерала. Той всъщност има на какво да се надява – надали, след като напълни всички избирателни комисии със свои хора и постави под контрол предизборната ситуация, Мушараф без външна намеса е склонил да допусне сравнително справедливите изборни резултати. Още по-малко вероятно е да си тръгне сам – каквото и да показват тези избори. „Всеки, който управлява страната, без да се съобразява с избора на мнозинството, е обречен на неуспех. Изходът зависи и от гражданското общество, и от военните, които трябва да работят заедно за бъдещето“, смята Фахим. „Това би било много разумно, но изобщо не съм сигурен, че Мушараф би се съгласил с нещо такова“, смята обаче Фредерик Грар. „Опрян до стената, той обикновено реагира агресивно.“ Не бива да се забравя, че въпреки свалянето на униформата Мушараф все още има силно влияние в армията, която продължава да е определящ фактор в Пакистан.
Накъде ще тръгнат военните
засега е въпрос с висящ отговор. „Мисля, че е възможно да се постигне разделяне на армията от политиката, защото обществото иска това“, казва Таллат Хюсеин. Армията, която трябва да се справи с мащабно движение на ислямски екстремисти в Северозападен Пакистан, също ще има полза от цивилно правителство, което да легитимира тази кампания след осем години военна диктатура. Но всичко това засега са просто добри пожелания в страна, която е прекарала по-голямата част от периода след създаването си под контрола на пагона. „Това, което се опита да направи Беназир Бхуто по време на двегодишните си тайни преговори с Мушараф, бе да го убеди, че трябва пространство между армията и обществото. Тя не си представяше това да стане революционно, с кръв, а като процес“, казва един от най-известните пакистански писатели – Ахмед Рашид. Бхуто не доживя да види триумфа над поредния диктатор, но ако смъртта й помогне за сбъдването на тази идея, това ще е непозната територия за Пакистан. Територията на надеждите.
