Израелският премиер Ариел Шарон и палестинският президент Махмуд Абас постигнаха примирие
Израелският премиер Ариел Шарон и палестинският президент Махмуд Абас обявиха примирие в продължилия години конфликт в Близкия изток и се съгласиха на взаимни отстъпки. Кадрите от историческото им ръкостискане обиколиха света с надеждата, но и съмнението, че насилието в региона ще бъде спряно. Споразумението между двамата лидери, резултат от срещата им в египетския курорт Шарм ел Шейх, бе определено като историческо, защото за първи път след началото на палестинската интифада бе поет ангажимент за край на кръвопролитията, отнели живота на повече от 4000 души.
Двамата лидери не подписаха официално споразумение за прекратяване на огъня, като приеха за достатъчно всяка от страните да направи декларация за това. Ариел Шарон пое ангажимент Израел да прекрати всички военни операции срещу палестински цели в отговор на спирането на насилието от страна на радикалните палестински групировки и заяви, че е готов да освободи голяма част от палестинските затворници. Махмуд Абас от своя страна обяви, че няма да има повече палестински нападения срещу израелци, където и да се намират те, и подчерта, че е дошло време за мир.
Ключовият момент за успеха на споразумението продължава да се свързва, от една страна, с реакцията на въоръжените палестински групировки и, от друга – с действията на противниците на примирието от управляващата израелска партия „Ликуд“. Ариел Шарон направи изричното уточнение, че неговата договореност е с Махмуд Абас, а не с терористичните групи, които извършват самоубийствените атентати, и така на практика прехвърли отговорността за контрола на техните действия изцяло върху палестинския президент. Решимостта на Абас предполагаше, че президентът е осигурил подкрепа за примирието от страна на палестинските фракции, но последвалите събития показаха, че това ще е труден процес.
Ден след споразумението лидерите на въоръжените палестински групировки „Хамас“ и „Ислямски джихад“ обявиха, че не признават договореностите между Абас и Шарон. Говорителят на „Хамас“ Осама Хамдан заяви, че декларациите за спиране на огъня не са обвързващи за групировката, и призова Махмуд Абас да изпълни обещанието си – параметрите на примирието да са обвързани с предварителен вътрешнопалестински диалог. Лидерите на „Ислямски джихад“ също бяха категорични, че случилото се не е нищо ново и не виждат как така обявеното примирие ще промени ситуацията без тяхно съгласие.
Реакцията на въоръжените палестински групировки поставя за пореден път на изпитание ресурсите на политическия диалог за постигане на мир в този регион и въпроса колко дълго би издържало примирието, ако има провокация от едната или другата страна. Според известния архитект на много от предишните израелско-палестински мирни споразумения Йоси Бейлин, „ако избухне подобно насилие, участниците в този мирен процес трябва да видят по-мащабната картина и да не допуснат връщане към омагьосания кръг на тероризъм и отмъщение“.
Независимо от умерения оптимизъм, с който споразумението бе коментирано от наблюдателите, всички световни медии отбелязват факта, че обстановката в региона е променена. Фактори за това са смъртта на Ясер Арафат и характерът на новото палестинско ръководство, както и по-активният подход на Вашингтон за постигане на международния мирен план, който предвижда създаване на независима палестинска държава през 2005 г.
Всъщност споразумението между Шарон и Абас бе обявено ден след посещението в региона на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс. „Това е най-добрата възможност за мир, която ще имаме през следващите няколко години“, заяви Райс, която продължава обиколката си в Европа. Според германския канцлер Герхард Шрьодер споразумението за прекратяване на огъня е „скромна, но важна стъпка напред“. А британският външен министър Джак Стро каза, че приема предпазливо случилото се заради това, че в близкоизточния конфликт досега е имало много напразни надежди. Дипломатическите усилия за постигане на мир в близкоизточния процес ще продължат със среща на високо равнище на 1 март в Лондон между САЩ, Европейския съюз, Русия и ООН.
