Насилието връща дебата за статута на Прищина
Вестник „Капитал“, 27 мар 2004
Кадри на горящи къщи и бягащи хора, разтревожени лица в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, опожарени църкви и джамии, протести в Белград и Прищина, ултимативни изявления на европейски и балкански политици. Картината все едно е извадена от новинарските архиви отпреди пет години. Разменени са само местата на „добрите“ и „лошите“ в един балкански remake. Но за разлика от пролетта на 1999 г., когато Милошевич прогони 120 000 албанци от домовете им в Косово и НАТО проведе тримесечната военна операция срещу Белград, този път 3600 сърби напуснаха панически анклавите, в които живеят. Този път косовските албанци се обърнаха срещу войниците на КФОР – нещо, което поставя конфликта на принципно нова основа.
Кървавите сблъсъци, при които загинаха 28 души, а повече от 800 бяха ранени, са най-голямата вълна от насилие, откакто ООН пое контрола на бившата югославска провинция, и за пореден път доказват неспособността на международната общност да създаде мултиетнически модел в Косово. По-тъжната констатация от провала на протектората е, че смъртта на няколко десетки души отново демонстрира риска, който носи един
Забравен и нерешен конфликт
Така с познатия вече сценарий на етнически сблъсъци Косово се върна в дневния ред на международната дипломация.
Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер обвини албанските екстремистки групи за шокиращите събития. Схефер пристигна миналия понеделник спешно в Прищина и поиска от албанските политически лидери да поемат своята отговорност за сигурността в размирната област. Генералният секретар на пакта даде да се разбере, че за НАТО няма съмнение, че става дума за „оркестрирана и организирана акция на албанската общност“, която има за цел да ускори решаването на проблема със статута на Косово. Независимо от предупрежденията и на други високопоставени политици като комисаря по външната политика на ЕС Хавиер Солана, че демонстрираното насилие „хвърля сянка върху плановете за финални преговори по статута на областта“, проектът за бъдещето на Косово има всички шансове да бъде форсиран и целта на албанците – постигната. Истината е, че албанските лидери в Прищина са бесни на международната общност за това, че намери начин да отлага
Ключовия въпрос за независимостта на Косово
и прави всичко възможно да забави окончателното му решение, като поставя своите изисквания за покриване на стандартите на едно демократично общество.
Косово съгласно договора с който НАТО прекрати военната операция срещу Милошевич, се администрира от ООН и изграждането на самостоятелни институции и мултиетническо общество са сред условията, които световната организация постави за започване на окончателни преговори за статута на областта в средата на 2005 г.
Още в първото си интервю след сблъсъците косовският президент Ибрахим Ругова каза пред Би Би Си, че само независимо Косово може да доведе до стабилност в региона, и на свой ред обвини международните сили, че не могат да осигурят защитата на сръбското малцинство и интеграцията му в косовската общност. Според авторитетния албански вестник „Коха ди торе“, излизащ в Прищина, може да се говори за нова степен на противопоставяне след последните събития в областта.
За първи път
Албанците вдигнаха оръжие срещу силите на КФОР
и така открито застанаха срещу НАТО и САЩ, които им осигуриха контрола над бившата югославска провинция. За трите дни на въоръжени сблъсъци сред ранените има около 100 служители от администрацията на ООН и местната полиция и 55 войници и офицери от КФОР. Както Ругова, така и други албански политически лидери обвиниха международните сили, че не могат да изпълняват ангажиментите си за запазване на етническия мир в областта – доста прозрачно обвинение, след като албанците отдавна искат от НАТО по-голямо участие и власт в органите за сигурност на Косово.
Такъв шамар международните организации, които се опитват да контролират Балканите, не помнят от 1995 г., когато хърватските войски се обърнаха срещу сините каски на ООН и предизвикаха етническото прочистване в самопровъзгласилата се република Сръбска Краина. Тогава стана ясно, че хърватските генерали са провели акцията си не без знанието на САЩ.
Сега Вашингтон изказа неодобрението си за последните събития в Косово, но реагира доста спокойно на извънредната ситуация. На този фон косовските албански лидери не изглеждат притеснени от изявленията на главния администратор на ООН в областта Хари Холкери, че е „разочарован от албанските политици, които не са осъдили насилието срещу сърбите“, нито пък от предупреждението на генералния секретар на НАТО, че „е загубено доверието между местната общност и администрацията на ООН в провинцията“. Независимо от острите изявления обаче европейските политици всъщност получиха предупреждение за едно от възможните развития на ситуацията в Косово. Aко международната общност не поеме отговорност да изпълни плана си, със сигурност ще се върнем към времето на Армията за освобождение на Косово от 1998-1999 г. По този начин местната администрация на ООН (УНМИК) ще се окаже участник в един друг план за
Етническото прочистване като средство
да бъде постигната независимост.
Брюксел очевидно трябва да се замисли сериозно след демонстрацията на албанските лидери за това кой владее положението в Косово – противно на очакванията те не допуснаха погребенията на албанските жертви в сблъсъците да прераснат в бунтове срещу временното управление на областта. И показаха кой дирижира събитията.
Последните въоръжени сблъсъци постигнаха още един ефект – провокираха претенциите към международно одобрения план на ООН за бившата югославска провинция. Насилието предизвика крайните реакции на руския президент Владимир Путин и сръбския премиер Воислав Кощуница. Създаването на още една дипломатическа каша около Косово означава да бъдат върнати играчи, които се смятаха ако не за победени, то поне за временно отстранени при решаване на този казус на Балканите. Президентът на Русия изпрати спешно своя министър по извънредните ситуации Сергей Шойгу на балканска совалка и за първи път след края на войната през 1999 г. каза, че Москва няма индиферентно да наблюдава какво се случва, защото ситуацията в Косово изисква незабавна намеса. Въоръжените събития активизираха и Белград, като Воислав Кощуница не пропусна момента да предложи план за кантонизиране на провинцията – нещо немислимо за сърбите преди пет години.
Международната общност все пак има избор – да изпраща нови войници на НАТО и служители на ООН (след последните сблъсъци още 2000 души увеличиха контингента на 18 500) и да продължи все толкова „успешно“ да контролира разделителните линии между двумилионното албанско население и седемдесетте хиляди сърби, като ги увековечи във фронтови линии. Или да поеме своята отговорност и да разреши проблема със статута на Косово. За целта трябва да започне с преоценка на собствената си резолюция 1244 на ООН, в която е заложена двойственост. Резолюцията, от една страна, разглежда Косово като част от Сърбия и Черна гора, но, от друга, предпоставя решаването на статута и в бъдеще. В противен случай международната общност може да разчита на това, че албанците ще приложат някои от своите изпитани сценарии – днес етническо прочистване, утре въоръжена борба за демократични права в стил „Македония 2001“.
