Снимка: Commons.Wikimedia.org
Дните преди първите общи избори в Ирак след падането на Саддам Хюсеин от власт, насрочени за 30 януари, изглеждат повече като навечерие на последна битка за спечелване на войната, отколкото като начало на демократичен процес. Лидерът на въоръжената съпротива Абу Мусаб аз Заркауи обяви джихад срещу изборите и докато в единия край по улиците на Багдад се разлепят агитационните предизборни плакати, в другия показно се разстрелват партийни активисти. Бомбите не се броят, те и без това са си ежедневие. Коалиционните сили арестуват по 1000 души дневно, заподозрени в тероризъм, а транспортирането на бюлетините до избирателните секции изглежда като суперсекретна операция. В същото време избирателите трудно могат да бъдат забелязани между гъмжилото от американски военни и иракски полицаи.
Иракските избори вероятно ще бъдат едно от най-странните упражнения по демокрация, които светът е виждал в последните години. Въпросът е не кой ще управлява и кой ще бъде опозиция, а дали с тези избори ще приключи войната. Ирак може би представлява уникален случай, при който с плебисцит се прави опит за край не само на гражданска война, но и на международна окупация.
Въпросите, които трябва да получат отговор в зависимост от това какво ще се случи тази неделя, са поне три.
Могат ли тези избори да претендират за легитимност, след като се провеждат в разгара на една от най-обърканите граждански войни, които светът познава?
Ще могат ли разделените иракчани да се управляват сами след такива избори, които за част от населението са възможност за спасение и реванш след годините на диктатура, а за останалите са възможност за запазване на взривоопасното статукво?
Колко бързо тези избори ще осигурят така очаквания изход за водените от САЩ коалиционни сили?
Тъй като никой не очаква по време на тези избори да бъдат спазени някакви демократични избирателни процедури и още по-малко да имат значение нарушенията (от 18 хил. наблюдатели в изборния ден само 128 души ще са европейци), повече от ясно е, че легитимността им ще зависи само от това дали иракчаните ще отидат до урните масово, или отделни общности, като сунитите например, ще бойкотират вота.
Иракската адска машина
най-вероятно ще влезе в учебницте по налагане на демокрация в неспокойни области. На пръв поглед гражданската война се подхранва „единствено“ от чуждестранното военно присъствие в Ирак; етническите и религиозните противоречия между шиити, сунити и кюрди; както и от ресурса на терористичните и ислямистки групи, които в съюз с остатъците от баасистките структури от управлението на Саддам водят ефективните военни действия срещу коалиционните войски и временната иракска власт. Тази бъркотия обаче е доста оптимистичен поглед върху реалната ситуация в Месопопотамия. Привидно общите цели на шиитите и реалната възможност за първи път в иракската история да доминират управлението на страната не се оказват достатъчен аргумент за обединения. Наскоро Върховният съвет за ислямска революция на Абдул Азиз ал Хаким (чийто брат беше убит от други шиити през април 2003 г.) се опита да сключи предизборна сделка с действащия премиер Ияд Алауи с мотива, че и двете фракции са единоверски. Отговорът беше поредица от бомби пред офисите на Ал Хаким. Седмица по-късно камион с експлозив върна в централата на Алауи политческия жест. Вината естествено беше прехвърлена на познайте кого – Абу Мусаб аз Заркауи.
Дори Талабани и Барзани, лидерите на двете кюрдски фракции, които често са обявявани за успешен демократичен пример, обичат да си разменят политически аргументи с динамит.
Особеностите на иракската предизборната кампания
накараха временното иракско правителство да насочи целия си ресурс към гарантиране на сигурността в страната. Това е кампания, в която няма предизборни срещи и речи, няма митинги с развети партийни знамена и демонстрации, няма предизборни обещания. Имената на кандидат-депутатите се пазят в тайна от съображения за сигурност и иракчаните имат само бегла представа за кого точно ще гласуват.
В страната са взети драстични мерки за сигурност – въведен е полицейски час, спира се свободното движение на коли между отделните градове и вътре в тях, затварят се границите и летището в Багдад в дългия 4 дни изборен уикенд. Всички пътища към избирателните секции ще бъдат затворени през този период. За да се стигне до тях, гласоподавателите трябва да преминат през три кордона на проверка с пунктове от части на иракската полиция и армия.
Тези мерки за сигурност обаче засега не пречат смъртните заплахи, които целят да провалят изборите в Ирак, да се привеждат в действие и да вкарат избирателите в
Предизборна страхова психоза
Групираовката на йорданския терорист Заркауи показа в интернет видеозапис с убийството на Салем Джафар ал Канани, кандидат от партията на премиера Алауи. Видеозаписът съдържаше текст, в който се казва, че „Ал Каида“ прилага божия закон спрямо Канани, и предупреждение към иракчаните, че участието им на изборите в неделя е равносилно на избор на друго божество, различно от Аллах.
Според официалните данни 15 млн. души в Ирак имат право на глас по време на националните избори. В страната и зад граница са открити около 9 хил. избирателни секции и са подготвени 40 хил. урни. Иракчаните ще гласуват за Национално събрание от 275 депутати, избрани от единен национален район без местни листи и разпределени на пропорционален принцип. Парламентът ще избере правителство и президент и ще обсъди и изготви новата конституция на страната. След това ще се разпусне и до края на 2006 г. ще бъдат проведени нови избори.
Централната избирателна комисия е регистрирала 111 политически партии и коалиции. Интригата кой ще управлява Ирак след изборите обаче се движи между няколко от тях. Двете конкурентни политически формации са Обединената иракска листа – водещата коалиция на шиитските партии с лидер Абдул Азиз ал Хаким и оглавяваната от преходния премиер Ияд Алауи Иракска листа, съставена от т.нар. светски партии. Третият сериозен претендент за разпределение на властта е Съюзът за Кюрдистан, който също е коалиция, но от кюрдските партии.
Независимо каква ще е точната следизборна конфигурация със сигурност това ще е първото доминирано от шиити управление в Ирак.
Голямата опасност според наблюдателите е в това някоя от религиозните или етнически общности да бъде изключена от властта. Това би дало повод всякакви сценарии за провокиране на гражданска война да се осъществят.
Изтегляне или по-дълбоко затъване
Проблемът, който обаче фокусира вниманието на американските и британските наблюдатели, е не какво правителство ще управлява Ирак след изборите, а дали изборите ще стартират стратегия за военното изтегляне на САЩ от Ирак. Според в. „Ню Йорк таймс“, който цитира данни на ЦРУ, новото иракско правителство ще поиска изтегляне на коалиционните войски от Ирак. В интервю за в. „Файненшъл таймс“ британският премиер Тони Блеър определи това като „график за постепенно предаване на правомощията по сигурността на иракчаните.
Списание „Тайм“ описва две паралелни стратегии на Пентагона, които ще доведат до постепенно прехвърляне на военните ангажименти на иракските военни. Непосредствено след изборите американското командване ще продължи да действа съвместно с тях и да участва във военните операции за ликвидиране на гнездата на съпротивата. Едновременно с това обаче САЩ ще намаляват постепенно контингента си от 150 хил. войници, който ще бъде заместван от иракските сили. Така ролята на американските войски и военната им мисия ще се трансформира в задача за обучение на иракските войници. По данни на американското разузнаване новото правителство ще се нуждае от 271 хил. души, за да може да поеме самостоятелно контрола на сигурността в страната. Според актуалните данни само 14 хил. от декларираните 120 хил. иракски полицаи и военни са професионално обучени и се очаква процесът по трениране на войските да бъде бавен и сложен.
Така че в неделя международните наблюдатели, освен че ще броят бюлетини, най-вероятно ще гадаят какъв ще е критичният брой взривени избирателни секции, за да бъдат изборите обявени за валидни.
